Погледни вътре.

На разсъмване Херкулес спеше в двора на дома им, облегнат на каменен стълб, с празна делва между краката и женски сандал върху гърдите.

До него лежеше русо момиче, което Ификъл не познаваше. Друга жена беше заспала върху купчина кожи до угасналото огнище. От трета бяха останали резбован костен гребен, заседнал в косата на Херкулес, и следа от зъби върху рамото му. По гърба му личаха пресни драскотини от нокти, някои неприятно дълбоки, но те май бяха от четвърта жена...

Ификъл го ритна по стъпалото.

– Ставай.

Херкулес отвори едното си око.

– Горя ли?

– Не.

– Някой напада ли Тива?

– Не.

– Хера тук ли е?

– Не.

– Гол ли съм?

Ификъл вдигна очи.

– Почти.

– Ох, значи вечерта е минала добре! Защо ме будиш?

– Трябва да говорим.

Херкулес затвори окото си.

– Предпочитам да горя.

Ификъл го ритна отново, този път по-силно.

Херкулес изръмжа, изправи се и сандалът падна от гърдите му. Русото момиче измърмори нещо насън и прегърна крака му.

Херкулес се вгледа в брат си.

Двамата бяха родени в една нощ и от една майка. Когато Херкулес беше трезвен, сресан и облечен, човек можеше да повярва, че двамата са братя.

Тази сутрин липсваха и трите условия.

Херкулес беше по-едър, по-тежък и достатъчно широк, за да блокира вратата към двора. Ръцете му бяха нашарени с белези, повечето получени в битки, а някои в легла, които не бяха изработени за подобно натоварване.

– Жена – каза Херкулес.

– Как разбра?

– По физиономията ти.

– Каква физиономия?

– На мъж, който е отговорил честно и чак после е разбрал въпроса.

Ификъл седна на каменната пейка.

– Мирина каза да си намеря някоя по-добра от нея.

– И ти какво ѝ отговори?

– Че не искам по-добра.

– Добре.

– После каза „ще видим“.

Херкулес се намръщи.

– Това е лошо.

– Защо?

– Не знам. Но когато жена каже „ще видим“, обикновено само тя ще види. Ти ще разбереш по-късно, когато вече си гол, гориш или обясняваш на братята ѝ защо сестра им плаче.

– Тя също каза, че съм идиот.

– Това не означава непременно, че е ядосана.

– Наистина ли?

– Не. Ядосана е. Но за идиота е била права.

Херкулес се наведе, освободи глезена си от ръцете на русото момиче и я зави с една от кожите. После взе делвата и се отпусна върху дървената пейка срещу Ификъл. Счупеният крак на пейката изстърга по камъка.

Ификъл му разказа случилото се.

Когато стигна до синьото цвете, Херкулес го прекъсна:

– Поне него взе ли?

– Не.

– Значи си оставил и извинението си в тревата.

След това Херкулес слушаше мълчаливо. На два пъти Ификъл спря, за да провери дали брат му не е заспал отново. Когато стигна до думите „не искам първият ми път да бъде с теб“, Херкулес покри лицето си с ръка.

– Какво? – попита Ификъл.

– Да ми заврат таралеж под топките! Защо, бе? Защо?!

– Обясних ти.

– Не питам защо не си я изчукал. Питам защо си произнесъл тези думи в този ред.

– Защото... Това беше истината.

– Истината не е диво прасе, Ификле! Не е нужно да я носиш цялата на рамо и да я стоварваш в краката на човека.

– Е, какво трябваше да кажа?

– Нещо друго.

– Какво?

Докато търсеше подходящия отговор, Херкулес надигна делвата. От нея не излезе и капка. Той я остави на земята с разочарован трясък.

После сложи длан на гърдите си. Гласът му стана подозрително нежен.

– Ти заслужаваш повече.

– Но тя не искаше повече. Искаше да правим любов.

– Тогава: „Искам да изчакаме.“

– Защо?

– Ами защото ти искаш да изчакате!

– Но тя ще попита защо!

– Целуни я пак.

– Това не е отговор.

– Ако го направиш правилно, въпросът изчезва.

От угасналото огнище се вдигна последна нишка дим и се разнесе между тях.

– Не искам просто да преспивам с жени – каза Ификъл.

– Ъъъ?

– Искам да обичам една.

Херкулес погледна към русото момиче, после към жената до огнището.

– Ами можеш да обичаш повече от една...

– Едновременно?

– Това определено спестява време.

– Но аз не говоря за това.

– Знам. Говориш за песни. За жена, която ще видиш през дима на жертвен огън, докато светлината пада върху косата ѝ и боговете ти шепнат, че е единствената.

Ификъл се поколеба.

– Нещо такова си представях и аз.

Херкулес се засмя.

– Да ти кажа, боговете никога не шепнат такива неща.

– Откъде знаеш?

– Защото познавам няколко от тях. И по-конкретно един.

Херкулес се наведе към огнището, намери под пепелта недогоряло въгленче и го смачка между пръстите си. Сив прах остана по дланта му.

Ификъл се намръщи.

– Познаваш го, защото ти е баща.

– И на теб ти е почти баща.

– Не ми е почти баща.

– Спал е с майка ни.

– Това не го прави мой баща.

– С нея поне е прекарал една нощ. Повечето му деца не са получавали и толкова.

Ификъл не отговори.

Като деца Херкулес произнасяше името на Зевс с гордост. Ификъл го произнасяше само когато се налагаше да обяснява защо двамата близнаци имат различни бащи. Оттогава името на Зевс стоеше между тях като ниско столче в тъмна стая. Все някой си удряше пищяла в него.

Русото момиче се размърда до стълба. Кожената завивка се смъкна от рамото ѝ. Херкулес я придърпа обратно, без да прекъсва разговора.

– Виж какво, трябва ми истински съвет – каза Ификъл.

– Аз вече ти го дадох.

– „Целуни я, докато въпросът изчезне“ не е съвет.

– При мен работи всеки път!

– При теб всичко работи.

– Не всичко.

– Кое не работи?

Херкулес сведе очи към счупения крак на пейката под себе си.

– Мебелите...

Ификъл стана.

– Ох, забрави.

– Чакай, чакай!

Херкулес го хвана за китката и го дръпна обратно. Ификъл тупна върху каменната пейка.

– Аз не съм човекът, когото трябва да питаш.

– Най-сетне казваш нещо разумно.

– Трябва да отидеш при баща ни.

– Твоя баща.

– Той е добър с жените.

– Той се превръща в животни и ги мами.

– Значи е изобретателен.

– Женен е за сестра си.

– Значи не се страхува от трудни семейства.

Ификъл го изгледа.

– Предлагаш ми да отида на Олимп и да попитам Зевс как да намеря истинската любов?

Херкулес кимна.

– Той е спал с повече жени, отколкото двамата можем да преброим.

– Мога да броя до доста.

– Тогава ще ти бъде интересно.

Ификъл не се усмихна.

– А обичал ли е някоя от тях?

Херкулес изтри сивия прах от дланта си в бедрото.

– Това ще трябва да попиташ него.

Ификъл вдигна очи към небето.

Далеч на север облаците бавно се събираха около Олимп и бледа светлина ги озаряваше отвътре.

Ификъл не вярваше, че Зевс разбира нещо от любов. Песните твърдяха, че разбира от жени. А песните, както Ификъл скоро щеше да научи, лъжеха почти толкова добре, колкото самите богове.

– Добре – каза той. – Ще отида.

Херкулес се усмихна и отново се отпусна върху пейката.

– Поздрави татко.

– Той на мен не ми е баща!

– Кажи му, че аз съм те пратил.

– Това няма ли да го ядоса?

Херкулес вече беше затворил очи.

– За да не се ядоса само на теб.

В същия миг над Олимп проблесна мълния.

Ификъл още не знаеше, че Зевс току-що беше чул разговора.

И още по-лошо: Зевс беше свободен следобеда.

До Олимп водеха три пътя.

И трите започваха от каменна арка, която боговете местеха според удобството си. Този ден арката стоеше край Тива.

Първият беше за богове. Вторият беше за герои. Третият беше за хора, които по някаква причина смятаха, че могат да се качат без покана.

Последният завършваше при скала, покрита с костите на онези, които вече не смятаха така.

Ификъл пое по втория.

На входа го чакаше Хермес.

Богът на пътниците, търговците, крадците, лъжците, вестителите и всички останали професии, при които човек печели от това да стигне пръв до чуждата тайна, седеше върху облак и броеше монети.

– Ификъл – каза той, без да вдига глава. – Братът на Херкулес.

– Ификъл е достатъчно.

– За теб може би. За пропускателния списък не е.

Хермес беше млад, гладко обръснат и красив по онзи начин, който караше хората да му доверяват кесията си малко преди да открият, че вече нямат кесия. Крилатите му сандали бяха захабени, а жезълът му беше украсен с две змии, които изглеждаха по-честни от него.

– Имаш ли покана? – попита той.

– Не.

– Божествено родство?

– Не.

– Признато божествено родство?

– Не.

– Непризнато божествено родство?

– Не.

Хермес вдигна глава и го огледа.

– Майка ти е Алкмена.

– Така е.

– Е, Зевс е спал с нея.

– Но това не ме прави негов син!

– На Олимп сме. Тук „Зевс е спал с майка ми“ обикновено е достатъчно основание за временен пропуск и поне две години семейна драма.

– Виж, мен Херкулес ме изпраща.

Монетата между пръстите на Хермес спря.

– Хммм, това вече променя нещата.

– Наистина ли?

– Не. Но е интересно.

Хермес прибра монетите, които броеше. В другата му ръка вече висеше кесията със златото от пояса на Ификъл.

Ификъл опипа празното място на пояса си.

– Да ти се увият змиите около топките! Това е моята кесия!

– Ще те пусна – каза Хермес. – Срещу услуга.

– Каква услуга? Нали ми взе златото!

– Още не знам.

– Тогава как да се съглася?

– Така работят услугите. Ако знаеше предварително, щеше да е договор, а при договорите трябва да се включва Темида. Никой не иска Темида да се включва. Тя чете дребния шрифт, връзва те за леглото и наказва всяко нарушение поотделно. Я с камшици...

Хермес замълча за миг, загледа се над рамото му и продължи отнесено:

– Я с вериги, я с ръждясала бодлива тел... или рог от еднорог...

– Не – каза Ификъл.

Хермес примигна и започна да разплита връвта на чуждата кесия.

Ификъл остана пред затворените врати. Откъм третия път се чу пронизителен писък.

Хермес бавно извади една монета. Огледа я, захапа я и я пусна при останалите.

– Добре – каза Ификъл. – Съгласен съм.

– Виждаш ли? – каза Хермес. – Вече се учиш как се преговаря с богове. Никога не казвай „не“, преди да ти стане достатъчно неловко, за да кажеш „да“.

Вратите на Олимп се отвориха.

Отвъд тях светът изглеждаше така, сякаш някой беше дал на архитект безкрайно количество злато, мрамор и нарцистично разстройство. Колони се издигаха над облаците. Статуи на Зевс гледаха към други статуи на Зевс. От фонтаните течаха вино и амброзия¹, а в един особено претенциозен двор – течен мед.

Дворците се изкачваха един над друг по склоновете, сякаш дори сградите спореха коя е по-близо до небето. Между тях висяха мостове от бял камък, под които облаците се движеха като бавни реки. По улиците бързаха нимфи² с амфори, жреци с прошения и малки божества, чиито правомощия очевидно не включваха правото да вървят спокойно. Някъде гърмеше без облаци. Другаде хор пееше за вечната слава на бог, който стоеше на балкона и поправяше произношението на собственото си име. Въздухът миришеше на смирна и озон. По улиците никой не отстъпваше път.

Всички дворци, които Ификъл беше виждал, щяха да минат за пристройки тук. Олимп беше построен от богове, за които думата „достатъчно“ звучеше като лична обида.

– Къде е Зевс? – попита Ификъл.

Хермес посочи към най-големия дворец.

– В тронната зала... спалнята, банята или... където в момента има жена, която не е Хера.

– Това не стеснява много търсенето.

– Напротив. Хера е в източното крило. Значи той е навсякъде другаде. Добре, хайде, идвай с мен.

Хермес го поведе през двореца. По пътя минаха край две нимфи, които си шепнеха и се хихикаха, и се разминаха със сатир³ без панталони. Пред канцелария с надпис „ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО“ чакаше млад мъж с белег във формата на мълния върху рамото.

– Много ли са? – попита Ификъл.

– Кое? Исковете ли?

– Децата.

– О, зависи дали броиш реките.

– Какво? Че защо да броя реките?

– Заради един особено дълъг следобед в Тесалия.

Стигнаха до висока врата.

Отвътре се чуваха тежко дишане, ритмично скърцане и женски глас, който повтаряше името на върховния бог по начин, неподходящ за молитва.

Хермес почука.

Скърцането спря.

– Кой? – изръмжа Зевс.

– Семейство – отвърна Хермес.

Зад вратата дори дишането секна.

– Кое?

– Човешкото.

– Да чакат!

– И по-конкретно: Ификъл.

Нещо тежко падна.

Женският глас се засмя.

Хермес отвори вратата.

– Заповядай – каза той. – Вече не си мой проблем.